Супервизията съчетава елементи от специализираното консултиране и от психотерапията, тъй като тълкуването на проблемите се извършва на тези две равнища. Така се създават условия за осъзнаване на собственото поведение в професията и свързаните с него чувства, както и за предприемането на конкретни действия за позитивна промяна.

Основната цел на супервизията е подобряване на работната ситуация, което включва:

• подобряване организацията на работа;
• подобряване на работната атмосфера;
• нарастване на специфичната за съответното поле компетентност;
• развиване на способност за откриване на вътрешни  проблеми при професионалните взаимоотношения между служителите;
• развиване на способността за съвместна работа /коопериране/;
• решаване на междуличностни конфликти на работното място, пречещи на изпълнението на работните задължения;
• възможност да се споделят грешките и възможност за тяхното премахване в процеса на работа.

Основни теми, които се обсъждат по време на супервизия:

1. Несправяне със ситуацията при клиенти, чиито проблеми не се разрешават.

2. Претоварване със социални и професионални задължения, чиито изпълнения водят до стрес и напрежение.

3. Полето на взаимодействие с клиенти със социални проблеми е многозначно и неспецифично.

4. Поради натрупване на проблеми от различно естество често възниква нужда от освобождаване от натрупаната негативна енергия и получаването на позитивна обратна връзка.

5. Ситуации, в които попадат служител и ръководител, водещи до конфликт поради недостатъчна компетентност на една от двете страни.

6. Емоционалните и личностни характеристики на специалиста се проявяват в единство с професионалната му дейност – чрез супервизия се постига ясно разграничаване между личност, роля и функция на специалиста.

     Супервизията подпомага  специалиста да се учи от своя опит, да развива уменията си и да повишава качеството на работата си.